Sep 28, 2016, 7:53 AM

Усещане

  Poetry » Love
1.5K 3 7

Очаквам вече другия живот,
когато ще те срещна  и остана,
тогава уж животът ще е нов, 
но аз ще знам, че е роден от рана.

 

... която е кървяла дълги дни
и дълги нощи не е заздравяла,
създадена от тъжните стрели
на тиха и мъчителна раздяла.

 

Аз вярвам, знам, че има нов живот,
ако го няма - как ще те обичам...
Тогава ще достигна онзи плод,
за който в днешния живот все тичам!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...