19.02.2009 г., 20:15 ч.

Усет 

  Поезия » Философска
418 0 9

Все по-малко са часовете, 

когато не заспиваме, мислейки кои сме

и не дълбаем за проблеми

с рамо до рамо, с мисъл за идентичност.

Все по-трудно си говорим

за тишината на всички езици

и  ги усещаме с фибрите на сърцето,

когато излъчват екстаз

и защо ни се случват невероятни неща, 

с чистотата на думите на поета...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересно и оригинално!Харесах!
  • "тишината на всички езици"
  • Поздрав и от мен-за верния усет на твоята поетияна душа,за хубавия стих!
  • Хубаво си го написала ! Браво !
  • Вие сте невероятни и аз ви благодаря!
    Тома, благодаря ти за вярната посока!
    Вълнуващи снежни картини - за всички ни от сърце!
  • "Все по-мъничко са часовете,

    когато не заспиваме, мислейки кои сме"

    Безсъниците творчески са все по-редки...
    Но и поетите са просто хора.
    Понякога заспиват над куплетите
    притиснати от дневната умора...

    Привет, Мариола! Цветна си!

  • Мариола, къде го беше скрила това? В сърцето ли, невероятнице?
  • Мариола, на мене ми харесаха отбрани елементи в стиха ти. Само един въпрос имам: 'когато излъчва екстаз' - това сърцето, тишината, или нещо трето?

    'Все по-трудничко си говорим,
    за тишината на всички езици' - това е яко. Умалителните според мен тежат в стиха. Поздрав.
  • ...Защото поезията е затова -
    да повярваме в невероятното.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??