Усети ли на времето безкрая
и есенната красота?
Усети ли сърцето ми, душата
във тази странна тишина?
Усети ли, че те обичам много,
че те желая всяка нощ?
Усети ли как пулсът ми отново
рисува чувства в полунощ?
Усети ли как нежни са мечтите
и скритата във тях тъга,
с която преброявам в мене дните,
обрекли ме на самота?
Усети ли в нощта, че мен ме има,
че нося скрита любовта?
И всяка твоя дума е излишна,
ако си с мене тук сега.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени