29.09.2022 г., 8:00

Усети ли

965 0 0

     

         Усети ли

 

Усети ли на времето безкрая

и есенната красота?

Усети ли сърцето ми, душата

във тази странна тишина?

 

Усети ли, че те обичам много,

че те желая всяка нощ?

Усети ли как пулсът ми отново

рисува чувства в полунощ?

 

Усети ли как нежни са мечтите

и скритата във тях тъга,

с която преброявам в мене дните,

обрекли ме на самота?

 

Усети ли в нощта, че мен ме има,

че нося скрита любовта?

И всяка твоя дума е излишна,

ако си с мене тук сега.

 

                 Мария Мустакерска

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...