Усмихна ме мОмче с конче
Тръгнах вчера за герана:
исках рано вода да налея,
само че насред мегдана
изтървах менци да се смея.
Чернооко младо мОмче,
едно лично, па напето,
ръка води буйно конче,
нейде идат от полето.
Отстъпих, път да сторя,
а то рече: „Моме, мини"
аз се чудя, дали да споря
зарад белите ми веч коси.
Баба съм си, по снагата...
Я то как с дума ме засмя.
Леко стана ми на душата,
отвътре младост ми видя.
(а)
10. 03. 2008 г
(цикъл "Похортували си баби млади")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
