Усмихна ме мОмче с конче
Тръгнах вчера за герана:
исках рано вода да налея,
само че насред мегдана
изтървах менци да се смея.
Чернооко младо мОмче,
едно лично, па напето,
ръка води буйно конче,
нейде идат от полето.
Отстъпих, път да сторя,
а то рече: „Моме, мини"
аз се чудя, дали да споря
зарад белите ми веч коси.
Баба съм си, по снагата...
Я то как с дума ме засмя.
Леко стана ми на душата,
отвътре младост ми видя.
(а)
10. 03. 2008 г
(цикъл "Похортували си баби млади")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
