(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня.
Тя, Усмивката, краси човека
и стопля го дълбоко в душа.
Появи ли се на неговите уста,
отиват си от него Тъга и Самота!
Усмихнатото лице е по-красиво
и подмладено някак си изглежда.
С шеги и закачки и нещо малко диво
и по-ведро на живота човек поглежда.
Един добър Човек ни усмихва от екрана,
в нашият сив живот той внася светлина.
Той ни развеселява и... кое време стана
изгонил от нашата душа мъка и тъга.
И грейва усмивката на нашата уста,
с вицове, анекдоти и весели шеги.
С усмивка и той скрива своята тъга,
това е Шкумбата, чуй го и се усмихни!
© Валентин Миленов Всички права запазени