Човеко, в отчаяние недей изпада,
на тъгата недей се поддава.
Тя е зла прокоба,
на душата е подкова.

Изправи глава, очи вдигни
и сълзи не проливай ти.
Защо трябва в страдание да се обгръщаш,
а не красотата на света да прегръщаш?

Хайде, усмихни се,
за нищо не грижи се.
Сега подавам ти ръка,
а ти свирни си с уста.

Възпей златиста есен
и запей щастлива песен.
Днес своя нов живот заживя
и като птица свободна полетя.