18.09.2022 г., 13:24

Усмихни се на Живота

1.9K 8 47

Не упреквай Живота,

в пътя всичко се случва,

а и щом го разпитват, той е сфинкс мълчалив.

Нестабилната кота

на промени те учи –

в него има и мъка, но ще бъдеш щастлив!

 

Не намразвай Живота

след сълзѝ безутешни,

а повярвай, че слънчев за теб ще е пак!

Отбранителна рота

стават чувства по спешност,

но с усмивката твоя на доброто дай знак!

 

Не отричай Живота,

че веднъж ни се дава!

Ти за всичко прости му и се усмихни!

Преглътни своя вопъл,

нека Той продължава!

На Живота с усмивка завещай бъднини!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, твоите коментари винаги са ме поощрявали и давали висока оценка за написаното от мен, за което ти благодаря! Хубава и спорна седмица да имаш!
  • Честито, Мари!
    Продължавай да пишеш все така хубава поезия!
  • Благодаря ти за чудесната тема, Дейка! Бъди винаги усмихната и тогава и животът ще ти се усмихва!
  • Една голяма усмивка и от мен, Мари!
    Добавихте толкова топлина на тази есен с красивите си стихове!
  • Всички вие ме радвате и това, че съм сред вас и гласувате за моите стихотворения и разкази наистина е мой личен успех, Ели! Благодаря ти за сърдечната подкрепа!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...