Sep 18, 2022, 1:24 PM

Усмихни се на Живота

1.9K 8 47

Не упреквай Живота,

в пътя всичко се случва,

а и щом го разпитват, той е сфинкс мълчалив.

Нестабилната кота

на промени те учи –

в него има и мъка, но ще бъдеш щастлив!

 

Не намразвай Живота

след сълзѝ безутешни,

а повярвай, че слънчев за теб ще е пак!

Отбранителна рота

стават чувства по спешност,

но с усмивката твоя на доброто дай знак!

 

Не отричай Живота,

че веднъж ни се дава!

Ти за всичко прости му и се усмихни!

Преглътни своя вопъл,

нека Той продължава!

На Живота с усмивка завещай бъднини!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня, твоите коментари винаги са ме поощрявали и давали висока оценка за написаното от мен, за което ти благодаря! Хубава и спорна седмица да имаш!
  • Честито, Мари!
    Продължавай да пишеш все така хубава поезия!
  • Благодаря ти за чудесната тема, Дейка! Бъди винаги усмихната и тогава и животът ще ти се усмихва!
  • Една голяма усмивка и от мен, Мари!
    Добавихте толкова топлина на тази есен с красивите си стихове!
  • Всички вие ме радвате и това, че съм сред вас и гласувате за моите стихотворения и разкази наистина е мой личен успех, Ели! Благодаря ти за сърдечната подкрепа!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...