8.09.2014 г., 17:33

Усмивка

1.5K 1 1

Усмивката ми ти заличи 

и сложих маската отново.

Не търси това, което сам унищожи.

Сега е късно да задаваш въпроси, защото 

отговор един ще получиш - онази усмивка, която е гримаса.

Ти сам ще усетиш студенината, но знай че усмивката щастлива 

няма да получиш отново. 

Обърни се и си върви. Забрави!

Ти си вече чужд и непознат. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Директно и безкомпромисно! Обичам такива завършеци - без повторение.

    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...