Усмивката ми ти заличи
и сложих маската отново.
Не търси това, което сам унищожи.
Сега е късно да задаваш въпроси, защото
отговор един ще получиш - онази усмивка, която е гримаса.
Ти сам ще усетиш студенината, но знай че усмивката щастлива
няма да получиш отново.
Обърни се и си върви. Забрави!
Ти си вече чужд и непознат.
© Няма All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
