14.05.2010 г., 16:02

Усмивка

858 0 8

Усмивка


Усмивката ти няма да забравя,
бе първото, което в теб видях.
Признание сега ще ти направя,
докосвайки те, сам си завидях.

Не можех да повярвам, че те има.
Светът бе станал толкова красив.
Отдръпна се сковалата ме зима.
Усмивката ти стопли фона сив.

Стартира с нея новото летоброене,
а не с големия и мощен взрив,
създал за първи път пространство, време.
Усмивката ти прави ме щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...