May 14, 2010, 4:02 PM

Усмивка

  Poetry » Love
855 0 8

Усмивка


Усмивката ти няма да забравя,
бе първото, което в теб видях.
Признание сега ще ти направя,
докосвайки те, сам си завидях.

Не можех да повярвам, че те има.
Светът бе станал толкова красив.
Отдръпна се сковалата ме зима.
Усмивката ти стопли фона сив.

Стартира с нея новото летоброене,
а не с големия и мощен взрив,
създал за първи път пространство, време.
Усмивката ти прави ме щастлив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....