Усмивка
Сънуваш безумия
Живееш във тях
Копнееш за полети
За победи и смях
Рисуваш небета
А падат звезди
Играеш на табла
Със своите сълзи
Не намери смисъл
Да говориш на глас
Не виждаш думите
Татуирани в нас
Не гледаш напред
И затваряш очи
А душата увехнала
Тя отдавна мълчи.
Обзема те паника
Не можа да крещиш
Сред тиха романтика
Приглушено блестиш
С изгорелия блясък
На тъжна луна
Там в плодната есен
Скиташ сам из града
Не пита мислите
Махна вяло с ръка
В теснотата на мъката
Съвестта ти се свря
Но без да знаеш защо
Без да знаеш кога
Тъпа, тъжна усмивка
На лицето ти спря.
© Елис Всички права запазени