Усмивка
Усмивка
Сънуваш безумия
Живееш във тях
Копнееш за полети
За победи и смях
Рисуваш небета
А падат звезди
Играеш на табла
Със своите сълзи
Не намери смисъл
Да говориш на глас
Не виждаш думите
Татуирани в нас
Не гледаш напред
И затваряш очи
А душата увехнала
Тя отдавна мълчи.
Обзема те паника
Не можа да крещиш
Сред тиха романтика
Приглушено блестиш
С изгорелия блясък
На тъжна луна
Там в плодната есен
Скиташ сам из града
Не пита мислите
Махна вяло с ръка
В теснотата на мъката
Съвестта ти се свря
Но без да знаеш защо
Без да знаеш кога
Тъпа, тъжна усмивка
На лицето ти спря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елис Всички права запазени
