May 21, 2010, 7:42 AM

Усмивка

  Poetry
1.1K 0 3

Усмивка

 

Сънуваш безумия

Живееш във тях

Копнееш за полети

За победи и смях

Рисуваш небета

А падат звезди

Играеш на табла

Със своите сълзи

 

Не намери смисъл

Да говориш на глас

Не виждаш думите

Татуирани  в нас

Не гледаш напред

И затваряш очи

А душата увехнала

Тя отдавна мълчи.

 

Обзема те паника

Не можа да крещиш

Сред тиха романтика

Приглушено блестиш

С изгорелия блясък

На тъжна луна

Там в плодната есен

Скиташ сам из града

 

Не пита мислите

Махна  вяло с ръка

В теснотата на мъката

Съвестта ти се свря

Но без да знаеш защо

Без да знаеш кога

Тъпа, тъжна усмивка

На лицето ти спря.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...