УСМИВКА
Вървиш си по пътя –
известен е
и гледаш в нозе си –
ежедневие,
подминаваш околните –
недоверие,
лицето ти каменно –
безвремие.
И в миг, усмивка срещаш -
стряскаща,
две очи засмени –
сгряващо,
лице от доброта –
сияещо,
и усещаш, че живееш –
по усмивката.
© Лордли Милордов Всички права запазени