Недей да ме примамващ с усмивка.

Промяната отдавна ти личи.

Поучих се от твоята измяна.

Недей да ми говориш замълчи!

Недей да ме залъгваш с усмивка

от толкова обиди и лъжи.

Преливат моите сълзи,

кафето пак започна да горчи!

Недей да ме примамваш с усмивка,

в дните тъжни за утеха

си търсил спомен да звъни.

И само ако чувстваш - остани!

И как ще ме посрешнеш обич моя,

с очи, прибрали другите сълзи?

А радостта оставил си на прага

пред чуждите разтворени врати!  

И как ще ме докоснеш, обич моя

Не свеждаш погледа дори.

Виновни чувства те тревожат...

Разказал си за моите мечти!

И как ще ме прегърнеш, обич моя,

с ръце протегнати встрани?

Със сърце преляло от омраза

и спомен, който те следи.

С какво ще те закрилям, обич моя,

косата ми подрязана и права.

Припомняйки отминалите дни,

от Онзи миг съм вече ослепяла!

Недей да ме примамваш с усмивка.

С годините си нещо проумях -

избликне ли щастлива обич... и омраза,

приижда мъка... и раздяла!