May 8, 2014, 11:20 PM  

Усмивка

  Poetry » Love
1.5K 0 1

Недей да ме примамващ с усмивка.

Промяната отдавна ти личи.

Поучих се от твоята измяна.

Недей да ми говориш замълчи!

 

Недей да ме залъгваш с усмивка

от толкова обиди и лъжи.

Преливат моите сълзи,

кафето пак започна да горчи!

 

Недей да ме примамваш с усмивка,

в дните тъжни за утеха

си търсил спомен да звъни.

И само ако чувстваш - остани!

 

И как ще ме посрешнеш обич моя,

с очи, прибрали другите сълзи?

А радостта оставил си на прага

пред чуждите разтворени врати!  

 

И как ще ме докоснеш, обич моя

Не свеждаш погледа дори.

Виновни чувства те тревожат...

Разказал си за моите мечти!

 

И как ще ме прегърнеш, обич моя,

с ръце протегнати встрани?

Със сърце преляло от омраза

и спомен, който те следи.

 

С какво ще те закрилям, обич моя,

косата ми подрязана и права.

Припомняйки отминалите дни,

от Онзи миг съм вече ослепяла!

 

Недей да ме примамваш с усмивка.

С годините си нещо проумях -

избликне ли щастлива обич... и омраза,

приижда мъка... и раздяла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...