21.03.2010 г., 14:23

Усмивка

954 0 1

Усмивка

 

Да дариш една усмивка

ведра, говореща без думи,

да знаеш, че това е щастие,

докосвайки като малко дете.

 

Тогава денят би бил различен,

усмивка, която не можеш да забравиш.

Грее и топли отвътре като слънце,

това е нещото, усети го и се стопли.

 

И зная - в очите блясък ще заблести,

една усмивка ще има и на твоето лице.

Знаеш ли усмивката, която те топли?!

Запитай се: Познавам ли този човек?

 

В замяна на дарена усмивка няма ресто,

само спомен за едно докосване.

Променено ли е нещо в теб и настоящето,

би ли преминал отново по този път?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...