Mar 21, 2010, 2:23 PM

Усмивка

  Poetry » Love
957 0 1

Усмивка

 

Да дариш една усмивка

ведра, говореща без думи,

да знаеш, че това е щастие,

докосвайки като малко дете.

 

Тогава денят би бил различен,

усмивка, която не можеш да забравиш.

Грее и топли отвътре като слънце,

това е нещото, усети го и се стопли.

 

И зная - в очите блясък ще заблести,

една усмивка ще има и на твоето лице.

Знаеш ли усмивката, която те топли?!

Запитай се: Познавам ли този човек?

 

В замяна на дарена усмивка няма ресто,

само спомен за едно докосване.

Променено ли е нещо в теб и настоящето,

би ли преминал отново по този път?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Миленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...