Mar 21, 2010, 2:23 PM

Усмивка

  Poetry » Love
950 0 1

Усмивка

 

Да дариш една усмивка

ведра, говореща без думи,

да знаеш, че това е щастие,

докосвайки като малко дете.

 

Тогава денят би бил различен,

усмивка, която не можеш да забравиш.

Грее и топли отвътре като слънце,

това е нещото, усети го и се стопли.

 

И зная - в очите блясък ще заблести,

една усмивка ще има и на твоето лице.

Знаеш ли усмивката, която те топли?!

Запитай се: Познавам ли този човек?

 

В замяна на дарена усмивка няма ресто,

само спомен за едно докосване.

Променено ли е нещо в теб и настоящето,

би ли преминал отново по този път?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Миленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...