21 мар. 2010 г., 14:23

Усмивка

952 0 1

Усмивка

 

Да дариш една усмивка

ведра, говореща без думи,

да знаеш, че това е щастие,

докосвайки като малко дете.

 

Тогава денят би бил различен,

усмивка, която не можеш да забравиш.

Грее и топли отвътре като слънце,

това е нещото, усети го и се стопли.

 

И зная - в очите блясък ще заблести,

една усмивка ще има и на твоето лице.

Знаеш ли усмивката, която те топли?!

Запитай се: Познавам ли този човек?

 

В замяна на дарена усмивка няма ресто,

само спомен за едно докосване.

Променено ли е нещо в теб и настоящето,

би ли преминал отново по този път?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Миленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...