21 мар. 2010 г., 14:23

Усмивка

956 0 1

Усмивка

 

Да дариш една усмивка

ведра, говореща без думи,

да знаеш, че това е щастие,

докосвайки като малко дете.

 

Тогава денят би бил различен,

усмивка, която не можеш да забравиш.

Грее и топли отвътре като слънце,

това е нещото, усети го и се стопли.

 

И зная - в очите блясък ще заблести,

една усмивка ще има и на твоето лице.

Знаеш ли усмивката, която те топли?!

Запитай се: Познавам ли този човек?

 

В замяна на дарена усмивка няма ресто,

само спомен за едно докосване.

Променено ли е нещо в теб и настоящето,

би ли преминал отново по този път?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Миленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...