Усмивка дъжд
712
0
1
botyo
--------------
--------------
Отдавна тръгнах да Те търся
след здрача на умиращото слънце,
когато мълния разтърси
покоя в мойто пърхащо сърце.
И виждах Те на хоризонта -
в едно с настъпващата буря
и като пропаднал вагабонтин –
обикнах Те – първично щура.
Ти бе стихията във мен,
която движеше страстта ми
и нямаше и малък помен
за скромността ми.
Избягах с капките в дъжда,
прецапах жадни локви,
само да Те уловя
и скрия се във твойто топло...
Там където сълзи няма,
само плиснал дъжд
и усмивката на двама –
някога, веднъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
