botyo

--------------

--------------

Отдавна тръгнах да Те търся

след здрача на умиращото слънце,

когато мълния разтърси

покоя в мойто пърхащо сърце.

И виждах Те на хоризонта -

в едно с настъпващата буря

и като пропаднал вагабонтин –

обикнах Те – първично щура.

Ти бе стихията във мен,

която движеше страстта ми

и нямаше и малък помен

за скромността ми.

Избягах с капките в дъжда,

прецапах жадни локви,

само да Те уловя

и скрия се във твойто топло...

Там където сълзи няма,

само плиснал дъжд

и усмивката на двама –

някога, веднъж...