Усмивка на вечност
Вече минало нямам. Нито памет, ни възраст, ни спомен.
Панахида отслужих за изгубени, мъртви мечти,
разделих се с товар поражения, битки, тегоби,
чужди грешки простих, а забравих и моите почти.
Стари болки и грижи в дълъг ред мълчаливо изпратих,
сто тревоги погребах под покров от цветя и лъчи,
в час нечакан и луд с росна китка събудих зората
и погледнах през нейните чисти, лазурни очи.
Колко цветно е всичко, колко ярко сияе дъгата,
колко смях крият в себе си облакът, капките дъжд
и ухаят липи, и е истинско, слънчево лято,
но от тези, които уж случват се само веднъж.
Уж за първи път виждам така, а е странно познато
всяко цвете и стръкче трева, всяка капка роса,
пак осъмвам в зори - неочаквана, луда, богата...
Май греша... май повтаря се. Пак ли звънят чудеса!?
Преродих се - за кой ли път - в огнена, бяла вселена.
Вече минало нямам, нямам бъдеще, имам мига,
имам само усмивка на вечност и пътека зелена -
всъщност много... и нищо, но са мои. И ги имам сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
