Вече минало нямам. Нито памет, ни възраст, ни спомен.
Панахида отслужих за изгубени, мъртви мечти,
разделих се с товар поражения, битки, тегоби,
чужди грешки простих, а забравих и моите почти.
Стари болки и грижи в дълъг ред мълчаливо изпратих,
сто тревоги погребах под покров от цветя и лъчи,
в час нечакан и луд с росна китка събудих зората
и погледнах през нейните чисти, лазурни очи.
Колко цветно е всичко, колко ярко сияе дъгата,
колко смях крият в себе си облакът, капките дъжд
и ухаят липи, и е истинско, слънчево лято,
но от тези, които уж случват се само веднъж. ...