Усмивка по транзистора
Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото,
измитите стъкла така сияят...
Почуква с тънко клонче вън смокинята,
навярно тъй изглеждал е и раят.
Изтягат котараци сенки в двора ни,
в тревата, сякаш злато разпиляно.
Врабците чуруликат - ококорени:
—" За есента е рано, много рано."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
🌞
