Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
4.07.2023 г., 11:48 ч.  

Усмивка по транзистора 

  Поезия » Пейзажна
193 5 10

Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.

 

В прозорците прелива светлосиньото,
измитите стъкла така сияят...
Почуква с тънко клонче вън смокинята,
навярно тъй изглеждал е и раят.

 

Изтягат котараци сенки в двора ни,
в тревата, сякаш злато разпиляно.
Врабците чуруликат - ококорени:
—" За есента е рано, много рано."

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??