4 jul 2023, 11:48  

Усмивка по транзистора 

  Poesía » Del paisaje
196 5 10

Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.

 

В прозорците прелива светлосиньото,
измитите стъкла така сияят...
Почуква с тънко клонче вън смокинята,
навярно тъй изглеждал е и раят.

 

Изтягат котараци сенки в двора ни,
в тревата, сякаш злато разпиляно.
Врабците чуруликат - ококорени:
—" За есента е рано, много рано."

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??