Jul 4, 2023, 11:48 AM
Усмивка по транзистора
Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото,
измитите стъкла така сияят...
Почуква с тънко клонче вън смокинята,
навярно тъй изглеждал е и раят.
Изтягат котараци сенки в двора ни,
в тревата, сякаш злато разпиляно.
Врабците чуруликат - ококорени:
—" За есента е рано, много рано."
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Ники!
-
Удоволствие е да те чета, Наде!💖💖💖
-
Благодаря ви!
-
Рано е още, Наде, рано! Аз с цяло сърце се равам на лятото
🌞
А ти, наистина си имаш един мъничък рай, потапяй се с удоволствие в него! -
Радвай се на своя рай! И аз, вдъхновена от теб ще създам своя. Нека да е Лято! Поздрави!
-
За есента е рано, много рано.
То лятото едва сега започва,
ако природата си няма други планове -
да ни поднася практика порочна.
Дерзай! -
Наслаждавай се на лятото, Наде! То е толкова светло, спокойно и красиво, особено пък в стихотворението ти!🌞💖🌼
-
Дааа, рано е за есента, нека се насладим на лятото!
-
Предизвиква спокойствие и някаква лятно - котешка леност
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
