Усмивка през рамо

9.12.2013 г., 11:10 ч.

Поезия » Любовна

603 0 6

Ще те сложа - усмивка през рамо,

там отляво лика ти ще нося,

и ще помня как тичаш стремглаво

сред цветята, в тревиците боса.

Как венче за косите ти свивам,

слънчева плитка с панделки росни,

от листенца как капки отпивам -

еликсир след дъжда буреносен.

С пеперуден вятър как пращам

късче нежност - от лазура постеля,

бреговете на твоите устни стаил ги,

не ще чувствам, че път ни разделя.

И когато, след време, се върна

в този миг на гальовно шептене,

аз ще знам, щом те прегърна,

че на прага си чакала мене.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.