Усмивка през рамо
Ще те сложа - усмивка през рамо,
там отляво лика ти ще нося,
и ще помня как тичаш стремглаво
сред цветята, в тревиците боса.
Как венче за косите ти свивам,
слънчева плитка с панделки росни,
от листенца как капки отпивам -
еликсир след дъжда буреносен.
С пеперуден вятър как пращам
късче нежност - от лазура постеля,
бреговете на твоите устни стаил ги,
не ще чувствам, че път ни разделя.
И когато, след време, се върна
в този миг на гальовно шептене,
аз ще знам, щом те прегърна,
че на прага си чакала мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
