Усмивка през рамо
Ще те сложа - усмивка през рамо,
там отляво лика ти ще нося,
и ще помня как тичаш стремглаво
сред цветята, в тревиците боса.
Как венче за косите ти свивам,
слънчева плитка с панделки росни,
от листенца как капки отпивам -
еликсир след дъжда буреносен.
С пеперуден вятър как пращам
късче нежност - от лазура постеля,
бреговете на твоите устни стаил ги,
не ще чувствам, че път ни разделя.
И когато, след време, се върна
в този миг на гальовно шептене,
аз ще знам, щом те прегърна,
че на прага си чакала мене.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
