Почуках тихо на сърцето ти, но то не ми отвори. Докоснах копринено косите ти, но ти не го повтори. Прошепнах нежност на ухото ти, но ти не я разбра. Погледнах с любов в очите ти, но ти не я видя. И ето дари ме с чудо пролетта, сърцата наши завладя. Към щастието ме повеждаш, искрица обич засия. Усмивка - слънчева надежда, по лицето твое заигра.
Прочетох нежното стихотворение в Нетлог и зададох въпрос: Има ли усмивка и надежда, които да не са слънчеви? Усмивката има много нюанси, но надеждата... Възможно ли е да има и облачна надежда? Както е казал Моцарт: "Поезията, това са думички, които се обичат!" В поезията всичко е позволено, дори нарушаване на граматическите правила. Но... Има думи, които не се нуждаят от прилагателни, като - Светлина, надежда и др.
Началоти ти е много силно но мисля че от "И настъпи чудо с пролетта," трябва да поработиш малко повечко. Това си е мое мнение. Иначе като тематика ми харесва и ще ти пиша 6-
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.