Усмивка за сбогом
Привлечен бях от твоята усмивка,
добре прикрита с лицемерие и суета,
раздаваше на всички ни любов като пчеличка,
а просто си избивала комплекс от самота.
Доверие ти дадох, голямо като Космоса,
безкрайно вярвах ти, като на звезда,
а ти била си просто дива сврака,
търсеща да си снесе яйцата в чуждите гнезда.
Приятелство ти дадох на доверие,
въздигах те в пиедестал, докрай те възхвалявах,
за жалост ти била си просто някаква изгубена жена,
отровна в себе си и търсеща поредното си сексуално забавление.
Усмивката ми вече ще я имаш постоянно,
предлагай се, хвали се, величай се,
за мен не струваш нищо вече... знай го,
аз знам кое е стойностно в една жена и кое е... елементарно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
