Усмивката на луната
Здравей,
Днес ти пак дойде в съня ми,
вървяхме заедно с хванати ръце,
тичахме през стените на живота,
смеехме се заедно.
Слънцето целуна ме за добро утро,
а аз се намръщих, исках устните на друга.
Съня потърсих пак, но той като глупак
беше избягал на далеч от мене, пак.
Кратък миг, забравен в светлината на деня,
кратък миг, отвян като песен от летен блян.
Беше времето сега да оставя тез неща,
но не за дълго ще бъдеш ти сама.
Малко, но истинско бе това и
сън направи реалността.
Желан в мен бе този миг на забрава,
този екот, разпилян в копнеж и плам.
Тихо при мен ела и тази нощ,
ще те чакам под усмивката на луната,
в градината на мечтите, поседнала кротко
до огнените цветя от желание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
,
