Усмивката на луната
Здравей,
Днес ти пак дойде в съня ми,
вървяхме заедно с хванати ръце,
тичахме през стените на живота,
смеехме се заедно.
Слънцето целуна ме за добро утро,
а аз се намръщих, исках устните на друга.
Съня потърсих пак, но той като глупак
беше избягал на далеч от мене, пак.
Кратък миг, забравен в светлината на деня,
кратък миг, отвян като песен от летен блян.
Беше времето сега да оставя тез неща,
но не за дълго ще бъдеш ти сама.
Малко, но истинско бе това и
сън направи реалността.
Желан в мен бе този миг на забрава,
този екот, разпилян в копнеж и плам.
Тихо при мен ела и тази нощ,
ще те чакам под усмивката на луната,
в градината на мечтите, поседнала кротко
до огнените цветя от желание.
© Алекс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изключителна красота, излязла от една нежна, влюбена душа!!!МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!В произведението ти има една толкова детска и невинна чистота!!!И същевременно толкова страст!!!Използвал си толкова различни и докосващи метафори!!БРАВО НА ТЕБ!!!Весела Коледа!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за топлите и мили думи!
Весела Коледа и щастлива нова година!