Успало се слънце
Разлива се като мастило вън тъмата
и пише приказки съновни и вълшебни.
Унесени, дълбоко вече спят цветята
в постелите на хоризонти непрогледни.
Унесени са даже птици и морета,
вятърът затихна, сякаш скри се вдън земя,
звездите само кимат неми от небето
в тази необятна съвършена тишина.
Петли не кукуригат в гъстата дъбрава.
Няма я зората във уречния час
и странно е, че никога не закъснява,
а време е да се събуди този свят.
Успало се е слънцето от кратка дрямка,
облаци тревожни път му правят да изгрее,
дори скалите не оставят хладна сянка,
лъчите му да могат всеки кът да сгреят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
