Feb 20, 2011, 11:20 PM

Успало се слънце 

  Poetry » Landscape
684 0 5

Разлива се като мастило вън тъмата

и пише приказки съновни и вълшебни.

Унесени, дълбоко вече спят цветята

в постелите на хоризонти непрогледни.

 

Унесени са даже птици и морета,

вятърът затихна, сякаш скри се вдън земя,

звездите само кимат неми от небето

в тази необятна съвършена тишина.

 

Петли не кукуригат в гъстата дъбрава.

Няма я зората във уречния час

и странно е, че никога не закъснява,

а време е да се събуди този свят.

 

Успало се е слънцето от кратка дрямка,

облаци тревожни път му правят да изгрее,

дори скалите не оставят хладна сянка,

лъчите му да могат всеки кът да сгреят.

 

 

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??