Успало се слънце
Разлива се като мастило вън тъмата
и пише приказки съновни и вълшебни.
Унесени, дълбоко вече спят цветята
в постелите на хоризонти непрогледни.
Унесени са даже птици и морета,
вятърът затихна, сякаш скри се вдън земя,
звездите само кимат неми от небето
в тази необятна съвършена тишина.
Петли не кукуригат в гъстата дъбрава.
Няма я зората във уречния час
и странно е, че никога не закъснява,
а време е да се събуди този свят.
Успало се е слънцето от кратка дрямка,
облаци тревожни път му правят да изгрее,
дори скалите не оставят хладна сянка,
лъчите му да могат всеки кът да сгреят.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
