2.11.2007 г., 14:40

Устойчивост (в полуразпад)

734 0 4
 

След прегръщане

имам нужда

да разплитам

или да разглобявам.

Най-вече себе си.

Прибирам си ръцете

и неудържимо

започвам да се оплитам

в утрешни намерения.

Този път ще пробвам

с теб самия.

Но ми се струва,

че мога само

да те разпадна.

На страхове.

Същите

като моите.

Докато ти

говориш възторжено

за делници,

аз се инжектирам

мислено в теб

през върховете

на пръстите ти.

И заблъсквам отчаяно

по всичките ти

мембрани.

Но ти си фугиран.

Устойчив си

на обичане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...