Устойчивост (в полуразпад)
След прегръщане
имам нужда
да разплитам
или да разглобявам.
Най-вече себе си.
Прибирам си ръцете
и неудържимо
започвам да се оплитам
в утрешни намерения.
Този път ще пробвам
с теб самия.
Но ми се струва,
че мога само
да те разпадна.
На страхове.
Същите
като моите.
Докато ти
говориш възторжено
за делници,
аз се инжектирам
мислено в теб
през върховете
на пръстите ти.
И заблъсквам отчаяно
по всичките ти
мембрани.
Но ти си фугиран.
Устойчив си
на обичане.
© Мария Василева All rights reserved.
