17.03.2020 г., 19:37 ч.
Усукано
Този стар и побъркал се свят,
за поетите тлен е и скука.
Все въртя го напред и назад,
та оста му съвсем се усука.
И денят ми добър, или лош,
изрисува за мене дъгата.
И сияе в лилаво - разкош!
С недоверие гледа Земята.
И летя - в кадифено небе,
и крада своя стих - от звездите.
И в гондола Луната гребе:
- Да попея ли? - тихичко пита.
Не! Не пей! Че не хваща ме сън.
Tи и думите вечно не спите.
Ще поседна - под дюлята, вън...
чакам лятото, юни, щурците...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
-
Надежда, нямаш спиране! Прекрасно е!
-
Добричка съм, мекичка, гушкава...Временно.
-
Наде, някаква кадифена нежност те е обгърнала и това ми харесва, ама много! Бодличките ги прибра в шкафа и си грабнала бурканчето с мед, курабии и топли мечтания! То лятото така се примамва!
-
Ще видим...чудеса, сътворени по тъмно, сенсей.
-
Хапнахме копривата, ще чуем и щурците...
Какво ще видим? -
Заповядайте всички под дюлята, на кафе и лимонов кекс. Да чакаме лятото. Дрескод : Усмивки. Кучето е вързано - с ластик. Хайде, Целувчице - "Маргаритата" - от теб.
-
Ще поседнеш, ама къде без мен 🤔
Под дюлята ....Обичам я тази Надя такава, размечтана и с рокля на пролетно-кадифени волани🌺 -
Може ли да седна до теб под дюлята и да чакаме заедно лятото и щурците...Прекрасно е!
-
Усукано, по килифарски
(каквото и това да значи)
А с думите се справяш царски
решиш ли - можеш да разплачеш
или смеха да дирижираш.
Аз мога само съпричастно
със две ръце да аплодирам! -
И аз ги чакам, Наде! Великолепно е! Поздрави
-
Ех, Наденце... 🌹
-
Дени, Марийче, благодаря ви!
-
И от мен браво, чаровнице!🌹🌹🌹
-
Браво, Наде 🌸
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
