Утеха
Когато се почувстваш странно,
когато от живота те е страх,
помни - един човек безгласно, непрестанно
живота си осмисляше със твоя смях.
Когато си дълбоко наранена
и на сърцето веч не си ти господар,
спомни си, че ръцете ми студени
се стопляха единствено от твойта жар.
А след време, щом като те стигнат спомени,
че поне за ден обичаше ме ти,
всичките сълзи от скръб отронени,
ще повикат тебе - мен да утешиш...
когато от живота те е страх,
помни - един човек безгласно, непрестанно
живота си осмисляше със твоя смях.
Когато си дълбоко наранена
и на сърцето веч не си ти господар,
спомни си, че ръцете ми студени
се стопляха единствено от твойта жар.
А след време, щом като те стигнат спомени,
че поне за ден обичаше ме ти,
всичките сълзи от скръб отронени,
ще повикат тебе - мен да утешиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Прекрасен стих!
