31 ene 2008, 8:18

Утеха 

  Poesía
554 0 12
Когато се почувстваш странно,
когато от живота те е страх,
помни - един човек безгласно, непрестанно
живота си осмисляше със твоя смях.
Когато си дълбоко наранена
и на сърцето веч не си ти господар,
спомни си, че ръцете ми студени
се стопляха единствено от твойта жар.
А след време, щом като те стигнат спомени,
че поне за ден обичаше ме ти,
всичките сълзи от скръб отронени,
ще повикат тебе - мен да утешиш...

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??