Jan 31, 2008, 8:18 AM

Утеха

Poetry

735 0 12

Когато се почувстваш странно,
когато от живота те е страх,
помни - един човек безгласно, непрестанно
живота си осмисляше със твоя смях.
Когато си дълбоко наранена
и на сърцето веч не си ти господар,
спомни си, че ръцете ми студени
се стопляха единствено от твойта жар.
А след време, щом като те стигнат спомени,
че поне за ден обичаше ме ти,
всичките сълзи от скръб отронени,
ще повикат тебе - мен да утешиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikoleta73 (Николета)

Поздравления!!

2008-01-31T22:56:51+02:00
viktoria_emilova_dimitrova (Виктория Димитрова)

Много тъжна, но нежна любов Прекрасен стих!

2008-01-31T22:55:33+02:00
ivtorinka (Иринка)

Много е хубаво!

2008-01-31T22:51:42+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Много е хубаво, Валери. Нещо много искрено си вложил в стиха си. Нещо дълбоко, уверено и истинско.
Много ми хареса.

2008-01-31T20:44:45+02:00
lips_of_angels (Ем)

Много хубав стих!Поздрав!

2008-01-31T19:14:56+02:00