Jan 31, 2008, 8:18 AM

Утеха 

  Poetry
573 0 12
Когато се почувстваш странно,
когато от живота те е страх,
помни - един човек безгласно, непрестанно
живота си осмисляше със твоя смях.
Когато си дълбоко наранена
и на сърцето веч не си ти господар,
спомни си, че ръцете ми студени
се стопляха единствено от твойта жар.
А след време, щом като те стигнат спомени,
че поне за ден обичаше ме ти,
всичките сълзи от скръб отронени,
ще повикат тебе - мен да утешиш...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??