Утеха
Когато се почувстваш странно,
когато от живота те е страх,
помни - един човек безгласно, непрестанно
живота си осмисляше със твоя смях.
Когато си дълбоко наранена
и на сърцето веч не си ти господар,
спомни си, че ръцете ми студени
се стопляха единствено от твойта жар.
А след време, щом като те стигнат спомени,
че поне за ден обичаше ме ти,
всичките сълзи от скръб отронени,
ще повикат тебе - мен да утешиш...
когато от живота те е страх,
помни - един човек безгласно, непрестанно
живота си осмисляше със твоя смях.
Когато си дълбоко наранена
и на сърцето веч не си ти господар,
спомни си, че ръцете ми студени
се стопляха единствено от твойта жар.
А след време, щом като те стигнат спомени,
че поне за ден обичаше ме ти,
всичките сълзи от скръб отронени,
ще повикат тебе - мен да утешиш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
Прекрасен стих!
