Утешение
Добре дошъл, с ръце ще те обгърна...
Така ще знаеш, че ти липсвах точно аз...
От нерви е лицето ти посърнало,
Цял ден, във сблъсък със пари, интриги, власт...
Не са ли жалки хората, ме питаш...
до глупост вкопчени в банкноти и коли,
във собствените си лъжи сами се вплитат
объркани в егоистични зли игри...
не е ли жалко...и не се ли похабиха,
от хленч и циврене за по-щастливи дни...
и от преструване не се ли умориха,
с нахалство вперили във чуждото очи...
каква безумна надпревара, без посока,
като напразен ход във битка срещу вятъра,
как плъзват сянка на омраза и жестокост
и се разпръсват метастазно, раково...
Целувам те!...Сега е мойто време...
Със тихи думи твойте рани ще церя...
Света наоколо не мога да променям,
но твойта жажда за любов ще утоля...
добре дошъл, ръцете ми те чакат,
да, аз ти липсвах, в този мрачен ден...
31.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
