14.06.2021 г., 10:20

Утопия

648 1 3

/ПЪРВА ЧАСТ/

 

Януари милуваше

цветовете на пролетта

докато тя бленуваше

за топлите ръце

на август.

Представяше си

как

нежно около него

се увива

и страсно в него

нокти впива,

молейки се той

никога да не спира;

да не си отива;

да е тук; само тук;

да не тръгва;

докато той...

бленуваше

за дъждовните очи

на октомври;

есенна утопия,

вплела се между

мрежовидните милувки

на падащи листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...