14.06.2021 г., 10:20

Утопия

645 1 3

/ПЪРВА ЧАСТ/

 

Януари милуваше

цветовете на пролетта

докато тя бленуваше

за топлите ръце

на август.

Представяше си

как

нежно около него

се увива

и страсно в него

нокти впива,

молейки се той

никога да не спира;

да не си отива;

да е тук; само тук;

да не тръгва;

докато той...

бленуваше

за дъждовните очи

на октомври;

есенна утопия,

вплела се между

мрежовидните милувки

на падащи листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...