/ПЪРВА ЧАСТ/
Януари милуваше
цветовете на пролетта
докато тя бленуваше
за топлите ръце
на август.
Представяше си
как
нежно около него
се увива
и страсно в него
нокти впива,
молейки се той
никога да не спира;
да не си отива;
да е тук; само тук;
да не тръгва;
докато той...
бленуваше
за дъждовните очи
на октомври;
есенна утопия,
вплела се между
мрежовидните милувки
на падащи листа.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
