27.01.2021 г., 21:00

Утопия на любовта...

838 0 0

Утопия на любовта...
 

Някога джапала ли съм боса по плажа, 
някога била ли съм едно с пясъка и морето.
Някога съзерцавала ли съм звездите,
отразени в дъното на морето.
Някога виждала ли съм слънчевите лъчи, 
пропити във всяко едно стръкче трева.
Някога чувствала ли съм капките дъжд,
кацнали върху всяко едно цветенце.
Но ти отведе ме, отведе ме в този свят, 
там където птиците са въздуха…
И никога не съм си мислила преди, 
че е възможно да плуваш в небето...
Независимо дали плавам или летя с теб, 
едно съм сега с небето и земята…
А някога се страхувах и аз не знам от какво, 
но днес съм тук с теб и всичко е толкова живо..
С теб небето, небето по-синьо е,
с теб слънцето, слънцето свети по-ярко.
С теб песента на птичката е по-звучна,
с теб вървя без да допирам земята…
И заедно аз и ти, обикаляме ли обикаляме,
хванати двамата, ръка за ръка,
съзерцавайки стъпките на залеза и изгрева,
и живота си така бих прекарала с теб…
Шепнейки си, говорейки, вървейки, 
ти да ми обясняваш света, аз да го усмихвам.
Без да има никакво значение дали 
всичко ще се промени или ще остане същото…
И дори да станем също като вълните, 
които преливат и отливат,
заедно ще изплуваме на брега отново
или ще се удавим в сбъднатите мечти…
в страната, която създаваме от любовта…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...