Утринна признателност

botyo (Бойко Беров)
194 337

11.03.2016 г., 23:22 ч.

Поезия » Любовна

880 0 2

botyo

По тръпките на бягащото време,

по стъпките на изгряващата светлина,

една тъга опитва се да вземе

началото ми на деня.

Как всичко преходно ще мине,

ще отшуми и тази красота,

която днес си няма име,

едва загатната във утринта.

И уморените ми клепки се усмихват

на предстояща ведрина,

тъгата искам да притихне,

че съм за малко на Света.

Ти тихо спиш и още ме сънуваш

как като вятъра играех с твоите коси,

как като млад умело се преструвах,

че безразлична си ми Ти.

Ти – моя Нежност и Любима,

Ти – моя чакаща Съдба,

отдавна зная твойто име

и благодаря ти за това.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.