Утринна признателност
botyo
По тръпките на бягащото време,
по стъпките на изгряващата светлина,
една тъга опитва се да вземе
началото ми на деня.
Как всичко преходно ще мине,
ще отшуми и тази красота,
която днес си няма име,
едва загатната във утринта.
И уморените ми клепки се усмихват
на предстояща ведрина,
тъгата искам да притихне,
че съм за малко на Света.
Ти тихо спиш и още ме сънуваш
как като вятъра играех с твоите коси,
как като млад умело се преструвах,
че безразлична си ми Ти.
Ти – моя Нежност и Любима,
Ти – моя чакаща Съдба,
отдавна зная твойто име
и благодаря ти за това.
© Бойко Беров All rights reserved.
