3.05.2015 г., 7:49 ч.

Утринно море 

  Поезия » Пейзажна
413 0 5

 

 

 

 Утринно море

 

Морето цяла нощ вилня

(мен също ме не хвана сън),

но то е бодро в утринта,

а аз- защо разнищен съм...

 

... Със пръснатите светлини

по него, слънчев ранен бриз,

върху стаените вълни

чертае приказен ескиз...

 

Сребристо- сивият му гланц

едва полюшва се в захлас...

Денят във ритуален танц

се ражда с непозната страст...

 

И този незапочнал ден

със неродените вълни,

от изгревът благословен

с магията си ме плени...

 

И без да мисля пожелах:

безкрай и вятър, и вълни,

и начин на живот избрах

с мечтите в приказни страни...

 

... Но...о,  бе за миг!... И този Бряг

отново си остана мой,

и всеки изгрев тука пак

ще газя в тихият прибой!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е като всички други творби до сега.Красива, високо
    интелектуална, образност, която те кара да се пренесеш на брега,
    оригинални метафори и много любов към морета и брега!
    Поздрав за талантливата творба и хубав празничен ден!
  • Сутрин морето е тъй красиво! Харесах!
  • Зашеметяваща образност..., Да чакаш изгрева в 6 часа сутринта, на брега - а в крака ти да се плиска тихата, уморена вълна е невероятна магия...!!!
    "Сребристо - сивият му гланц
    едва полюшва се в захлас...
    Денят във ритуален танц
    се ражда с непозната страст..."
  • Да...,приказен ескиз...
  • Изгрев, мечти, романтика...
    И един бряг, който ни задържа.
    Красиво!
Предложения
: ??:??