Утринно море
Утринно море
Морето цяла нощ вилня
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз- защо разнищен съм...
... Със пръснатите светлини
по него, слънчев ранен бриз,
върху стаените вълни
чертае приказен ескиз...
Сребристо- сивият му гланц
едва полюшва се в захлас...
Денят във ритуален танц
се ражда с непозната страст...
И този незапочнал ден
със неродените вълни,
от изгревът благословен
с магията си ме плени...
И без да мисля пожелах:
безкрай и вятър, и вълни,
и начин на живот избрах
с мечтите в приказни страни...
... Но...о, бе за миг!... И този Бряг
отново си остана мой,
и всеки изгрев тука пак
ще газя в тихият прибой!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
