Ранно утро, изгрев чуден.

Где е нощ с плаща черен, блуден?

Ти си светлината,

що изпълва небесата,

възкресяваш ти земята,

на душата ти си свободата!

Ти си вятър и спасение.

Вън си ти от всякакво ограничение.

Затуй в моя път, в земната ми роля,

аз те търся, чакам святата ти воля.

Всеки ден за теб копнея и се моля!

Да докоснеш мен с полъх нежен

и ме поведеш по път копнежен.
Въведи ме в храма си неръкотворен

и ме освети за съд избран, покорен !

Та да бъда разтопен в твойта светлина

и въртящ се и летящ безкрайно

във пространство чисто, свято и незнайно,

да позная твойта свобода!

Ранно утро, изгрев чуден

на възкръснали надежди!