27.03.2010 г., 11:27

Утро

1.5K 0 0

Ранно утро, изгрев чуден.

Где е нощ с плаща черен, блуден?

Ти си светлината,

що изпълва небесата,

възкресяваш ти земята,

на душата ти си свободата!

 

Ти си вятър и спасение.

Вън си ти от всякакво ограничение.

Затуй в моя път, в земната ми роля,

аз те търся, чакам святата ти воля.

Всеки ден за теб копнея и се моля!

 

Да докоснеш мен с полъх нежен

и ме поведеш по път копнежен.
Въведи ме в храма си неръкотворен

и ме освети за съд избран, покорен !

 

Та да бъда разтопен в твойта светлина

и въртящ се и летящ безкрайно

във пространство чисто, свято и незнайно,

да позная твойта свобода!

Ранно утро, изгрев чуден

на възкръснали надежди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Личков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...